22.12.2007 г., 0:00

Смисълът на моя живот

990 0 2

Нуждая се от теб повече от въздуха и от водата.

Нуждая се от теб както звездите от луната.

Нуждая се от теб, за да мога да живея -

това е единственото нещо, за което аз копнея.

Желая да съм с тебе всеки божи ден.

Сега осъзнавам, че светът е променен,

че животът ме е научил да се боря,

за да мога всеки миг да зная какво да сторя -

как да защитавам любовта си

и как да надникна в ориста си.

Сега разбирам какво е да обичаш,

да изгаряш и да не го отричаш.

Сега усещам какво е да мисли някого за теб,

да усещаш как бди над тебе като ястреб,

как нежно те закриля

и как любовта ти с лекота окриля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...