Dec 22, 2007, 12:00 AM

Смисълът на моя живот

  Poetry » Love
989 0 2

Нуждая се от теб повече от въздуха и от водата.

Нуждая се от теб както звездите от луната.

Нуждая се от теб, за да мога да живея -

това е единственото нещо, за което аз копнея.

Желая да съм с тебе всеки божи ден.

Сега осъзнавам, че светът е променен,

че животът ме е научил да се боря,

за да мога всеки миг да зная какво да сторя -

как да защитавам любовта си

и как да надникна в ориста си.

Сега разбирам какво е да обичаш,

да изгаряш и да не го отричаш.

Сега усещам какво е да мисли някого за теб,

да усещаш как бди над тебе като ястреб,

как нежно те закриля

и как любовта ти с лекота окриля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...