22 дек. 2007 г., 00:00

Смисълът на моя живот

993 0 2

Нуждая се от теб повече от въздуха и от водата.

Нуждая се от теб както звездите от луната.

Нуждая се от теб, за да мога да живея -

това е единственото нещо, за което аз копнея.

Желая да съм с тебе всеки божи ден.

Сега осъзнавам, че светът е променен,

че животът ме е научил да се боря,

за да мога всеки миг да зная какво да сторя -

как да защитавам любовта си

и как да надникна в ориста си.

Сега разбирам какво е да обичаш,

да изгаряш и да не го отричаш.

Сега усещам какво е да мисли някого за теб,

да усещаш как бди над тебе като ястреб,

как нежно те закриля

и как любовта ти с лекота окриля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...