18.11.2023 г., 18:46 ч.  

Нощна стража пред портала на Рая 

  Поезия
289 4 6

НОЩНА СТРАЖА ПРЕД ПОРТАЛА НА РАЯ

 

Разпиля се навън в посребрени мъниста росата.

Като ласка се плъзна зеленият утринен дъх. 

Над черешата цъфнала косът отключи гласа си.

И космат, и навъсен, сторък се протегна градът.

 

В моя краен квартал много рядко таксита се мяркат.

Нито светват прозорчета жълти, заспи ли денят.

В полунощ тук натирени сенки се скитат из парка

и зад голите храсти молитвите свои шептят.

 

Сякаш стражи на цялата памет, която се срути

върху прага прогнил и сънуващ безшумни нозе,

преживявал войни, излекувал и рани, и лудост,

и раздавал живот, ала нищо от него невзел.

 

Аз потъвам сред тях и разбирам какво си говорят,

и приличам понякога даже на дух излинял.

Ала никой до днес не поиска да слезе отгоре –

да разкаже дали невъзможния Рай е видял.

 

И светът – сякаш зрител, поглъща поредната драма –

урагани, грабеж, епидемии, глад и война.

Сериал безконечен и все победители няма,

както няма герои и никой не дири вина.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??