Нощна стража пред портала на Рая
НОЩНА СТРАЖА ПРЕД ПОРТАЛА НА РАЯ
Разпиля се навън в посребрени мъниста росата.
Като ласка се плъзна зеленият утринен дъх.
Над черешата цъфнала косът отключи гласа си.
И космат, и навъсен, сторък се протегна градът.
В моя краен квартал много рядко таксита се мяркат.
Нито светват прозорчета жълти, заспи ли денят.
В полунощ тук натирени сенки се скитат из парка
и зад голите храсти молитвите свои шептят.
Сякаш стражи на цялата памет, която се срути
върху прага прогнил и сънуващ безшумни нозе,
преживявал войни, излекувал и рани, и лудост,
и раздавал живот, ала нищо от него невзел.
Аз потъвам сред тях и разбирам какво си говорят,
и приличам понякога даже на дух излинял.
Ала никой до днес не поиска да слезе отгоре –
да разкаже дали невъзможния Рай е видял.
И светът – сякаш зрител, поглъща поредната драма –
урагани, грабеж, епидемии, глад и война.
Сериал безконечен и все победители няма,
както няма герои и никой не дири вина.
© Валентина Йотова All rights reserved.
