Смъртен път
Болят ме стъпки... Пътят смъртен
забива се в нозете ми до стъклено.
Премерен удар... и живот натъртен
се ражда от безбожност. Пъклено.
Скърцат стави... Взривово мълчание.
Оловните истини скитат бездомно.
Приют за души... не миг себезнание,
тишината гризе от сърце - монотонно.
Изгряваща Луна... От половин небе.
Беззвездно. И с очи, от сън незрящи.
Разплакана съдба... върви след мен.
С отпечатъци в сълзите ми кървящи.
Река от чакането... без отточност.
Препълнено несходство от обичане.
Разюздана... измамна безпосочност.
Последно "сбогом". После тичане.
забива се в нозете ми до стъклено.
Премерен удар... и живот натъртен
се ражда от безбожност. Пъклено.
Скърцат стави... Взривово мълчание.
Оловните истини скитат бездомно.
Приют за души... не миг себезнание,
тишината гризе от сърце - монотонно.
Изгряваща Луна... От половин небе.
Беззвездно. И с очи, от сън незрящи.
Разплакана съдба... върви след мен.
С отпечатъци в сълзите ми кървящи.
Река от чакането... без отточност.
Препълнено несходство от обичане.
Разюздана... измамна безпосочност.
Последно "сбогом". После тичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
