13.07.2017 г., 23:38

Не догаря

536 3 5

Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.

Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти. 

Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми? 

И дали ме запомни, признай, по смеха ми? 

 

Всяко утре без теб е най-страшен кошмар. 

Най-жестоката участ – да бъдеш далече,

щом кръвта е все още нестихващ пожар. 

В самота е проклятие тихата вечер. 

 

В самота е проклятие всеки сезон. 

Всеки час – инквизитор, до лудост ме плаши. 

Нямам сили да кажа "Прости ми", любов. 

Нямам смелост да кажа, че само теб чакам. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...