Jul 13, 2017, 11:38 PM

Не догаря

  Poetry » Love
533 3 5

Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.

Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти. 

Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми? 

И дали ме запомни, признай, по смеха ми? 

 

Всяко утре без теб е най-страшен кошмар. 

Най-жестоката участ – да бъдеш далече,

щом кръвта е все още нестихващ пожар. 

В самота е проклятие тихата вечер. 

 

В самота е проклятие всеки сезон. 

Всеки час – инквизитор, до лудост ме плаши. 

Нямам сили да кажа "Прости ми", любов. 

Нямам смелост да кажа, че само теб чакам. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...