18.05.2008 г., 9:20 ч.
смъртта на...
Усмивка, от която ясно личи тъгата...
Защо и днес трябва да видя на дявола рогата?
Сърце разкъсано, в леда - застинало.
Листенце младо, а погинало...
Всички знаем кое е на две кратно,
а едно сърце умира тъй безвъзвратно.
Като че прокълната е душата
вечно да се скита по земята.
Пълен хаос, болка и измяна,
не желая аз ничия промяна!
Надежда - сляпа, светлината в мрака,
езеро и лодка - смъртта отдавна чака.
Защо и днес трябва да видя на дявола рогата?
Сърце разкъсано, в леда - застинало.
Листенце младо, а погинало...
Всички знаем кое е на две кратно,
а едно сърце умира тъй безвъзвратно.
Като че прокълната е душата
вечно да се скита по земята.
Пълен хаос, болка и измяна,
не желая аз ничия промяна!
Надежда - сляпа, светлината в мрака,
езеро и лодка - смъртта отдавна чака.
© Бляксс ссссс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ако смъртта има твоята визия, да ме взема оная с косата!
-
Много мрачно,но добре написано!
-
интересно
-
Харесвам стила ти на писане
-
"Пълен хаос, болка и измяна,
не желаем ние никаква промяна."
Това ли е, което желаете? И кои сте вие?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Защо трябва ти да си това листенце? Стиха ми хареса, но бъди малко по-положителна - мрачен човек, с мрачно съзнание - така пише в описанието ти. Смъртта Дончева - ти е името. Бъди положителна, рано ни е да мислим за това. Иначе стиха е оригинален. Поздрав