18.05.2008 г., 9:20

смъртта на...

1.4K 1 6
Усмивка, от която ясно личи тъгата...
Защо и днес трябва да видя на дявола рогата?

Сърце разкъсано, в леда - застинало.
Листенце младо, а погинало...


Всички знаем кое е на две кратно,
а едно сърце умира тъй безвъзвратно.

Като че прокълната е душата
вечно да се скита по земята.

Пълен хаос, болка и измяна,
не желая аз ничия промяна!

Надежда - сляпа, светлината в мрака,
езеро и лодка - смъртта отдавна чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бляксс ссссс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...