May 18, 2008, 9:20 AM

смъртта на...

Poetry » Love

1.4K 1 6

Усмивка, от която ясно личи тъгата...
Защо и днес трябва да видя на дявола рогата?

Сърце разкъсано, в леда - застинало.
Листенце младо, а погинало...

Всички знаем кое е на две кратно,
а едно сърце умира тъй безвъзвратно.

Като че прокълната е душата
вечно да се скита по земята.

Пълен хаос, болка и измяна,
не желая аз ничия промяна!

Надежда - сляпа, светлината в мрака,
езеро и лодка - смъртта отдавна чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

radinailieva (Радина Стоянова)

Листенце младо, а погинало...
Защо трябва ти да си това листенце? Стиха ми хареса, но бъди малко по-положителна - мрачен човек, с мрачно съзнание - така пише в описанието ти. Смъртта Дончева - ти е името. Бъди положителна, рано ни е да мислим за това. Иначе стиха е оригинален. Поздрав

2009-11-03T13:40:57+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Ако смъртта има твоята визия, да ме взема оная с косата!

2009-06-14T11:53:44+03:00
antoaneta03 (Антоанета Георгиева)

Много мрачно,но добре написано!

2008-07-28T01:56:08+03:00
natalia (Наталия Божилова)

интересно

2008-07-05T00:28:04+03:00
Рачето (Радка Йорданова)

Харесвам стила ти на писане

2008-06-26T16:06:17+03:00