dihudas (Ендо Браунстоун) - Произведения

Слънцеликите

СЛЪНЦЕЛИКИТЕ
Те имат постоянно усмихнати слънчеви лица,
цели обсипани с лунички.
Трапчинки всяка една прилична на четвърт луна
и мигли, които са трамплини, ...

dihudas

Поезия

2011-12-22T11:56:26+02:00 693 1

Двамата бездомници

ДВАМАТА БЕЗДОМНИЦИ
Буреносен облак сипе дъжд кат' стомна
върху главата на свъсил се бездомник,
който едната си ръка вдига я в закана,
а с другата събира вестници за дъждобрани. ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-12-21T20:48:17+02:00 602 1

Малка повест

Малка повест
Радостта умря,
вярата умря,
гилбелта им роди
малките повести. ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-12-20T13:31:31+02:00 584 1

Червено цвете

ЧЕРВЕНО ЦВЕТЕ
Градинката пред блока е сива като мозък,
пълен с мечти за червени цветя.
А градинарят е зомби,
с торбички под очите, напоени като тези за чай. ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-12-10T10:38:24+02:00 713 1

Черно цвете

Черно цвете
Кадрите от филма се сменят
и сякаш прилеп трепва с крила.
Двама влюбени в залата на съседни места
са се хванали за ръка. ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-12-09T09:41:31+02:00 718 1

Синьо цвете

СИНЬО ЦВЕТЕ
Снегът така е сниман,
че на снимката изглежда син,
а обезглавеният на нея снежен човек
прилича отдалече на синьо цвете. ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-12-08T18:57:27+02:00 732 1

Шепот на медуза

Шепот на медуза
Давиш се и чуваш
шепот на медуза.
Не можеш да изплуваш,
та също пробваш, да общуваш. ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-12-06T20:00:04+02:00 524

Маршът на варварите

Маршът на варварите
Варварите не знаят, че нямат бъдеще,
защото мислят само за себе си,
а те живеят в минало -
не във настояще. ...

dihudas

Поезия

2011-12-03T23:06:41+02:00 562

Смърт в равнината

СМЪРТ В РАВНИНАТА
Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти
или без презервативи в подводница на морското дъно ...

dihudas

Поезия » Философска

2011-12-02T20:01:06+02:00 1.5K 3

Вечерна хармония

ВЕЧЕРНА ХАРМОНИЯ
Звездите са закачени за ефира факли.
Луната е сребриста броня.
Нощта е сякаш катакомба,
водеща съня до замък. ...

dihudas

Поезия » Пейзажна

2011-11-29T11:51:03+02:00 654

Смъртта на деня

Смъртта на деня
Денят умря,
бе погребан още през следобеда.
Аз бях на траурната церемония,
облечен в черно, с очила картонени, ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-11-13T13:41:46+02:00 634 1

Глухоням

Глухоням
Поетът, който не знае значението на думите, е най-големият щастливец.
Той е като глухоням, танцуващ в центъра на дансинга, неподозиращ,
че музиката вече спряла е,
а другите го зяпат и- ...

dihudas

Поезия » Философска

2011-11-12T19:07:32+02:00 693 4

Светлината връща всичко мръсно

СВЕТЛИНАТА ВРЪЩА ВСИЧКО МРЪСНО
Аз гледам черно-бял исторически филм,
за това кой и как пирамидите египетски е построил.
На екрана дават възстановка.
Египтяни подобно на Сизиф мъкнат камък след камък боси. ...

dihudas

Поезия » Друга

2011-11-11T20:43:41+02:00 499

Брегът на смъртта

БРЕГЪТ НА СМЪРТТА
Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.
Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки надълбоко. ...

dihudas

Поезия » Философска

2011-11-10T20:50:32+02:00 562 2