Смъртта на Поетите...
Погиб поет невольник чести...
М.Ю.Лермонтов
Поетите умират на дуели!...
... Поетите умират като птици
във изгрева на утрото поели...
... Поетите умират на частици,
че всеки ден по нещо свое, скъпо
те факелно на хората раздават,
с душите си им озаряват пътя,
но прави (даже паднали!) остават...
И от любов поетите умират-
любов безумна, но еднопосочна-
и тъй като светът не ги разбира
сами избират в бездната да скочат...
Застига ги Смъртта по върховете,
или с внезапен изстрел пред окопа,
когато си нашепват стиховете
на подстъпа към вражеската кота...
Сами избрали тука да е кратък
животът им, те тръгват си с достойнство,
но продължават, минали оттатък,
в кохортите на Божието войнство...
Понякога и на Великден даже
Поетите не вярват да възкръснат,
но гонят все на Вечността миража-
пред тях като илюзия разпръснат!...
А на живота в делничната проза,
преди да стигнат възрастта „инфарктна”:
те предпочитат да е от цироза,
а не от хипертрофия простатна...
... Но истински Поетите умират
щом Времето престане да ги глези
и стиховете им, които прах събират:
лежат във книгите като в ковчези!...
Коста Качев,
20.04.2014.
© Коста Качев Всички права запазени