7.08.2008 г., 12:25

Снегопад

Поезия » Бели стихове

905 0 5

Направо
във Душата ми вали.
Измива
последните прашинки
сивота.
А после,
хлипайки,
от мене си отива
в студените прегръдки
на нощта.

За малко спри!
Ужасно побеляла,
като старица,
чакаща смъртта,
Душата ми
от сняг е натежала!
И самота...

http://www.youtube.com/watch?v=7A9xWYZD55U&feature=related

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

miri_miri (Мария Табакова)

Хубаво , хубаво , хубаво ! Привет !

2009-01-23T10:32:07+02:00
manolov (Манол Манолов)

Чудесен стих!Харесах!

2009-01-15T18:11:14+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...бяло и красиво...

2008-08-08T12:29:24+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Да, тъжна е, но самотата, както и снегопадът, имат край и после неизменно идва пролетта, пълна с усмивки и радост .
Поздрави и Южни усмивки от мен въпреки всичко!

2008-08-07T16:25:26+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Тъжна бяла красота...

2008-08-07T15:31:35+03:00