Снегопад

Aug 7, 2008, 12:25 PM

Poetry » White poetry

701 0 5

Направо
във Душата ми вали.
Измива
последните прашинки
сивота.
А после,
хлипайки,
от мене си отива
в студените прегръдки
на нощта.

За малко спри!
Ужасно побеляла,
като старица,
чакаща смъртта,
Душата ми
от сняг е натежала!
И самота...

http://www.youtube.com/watch?v=7A9xWYZD55U&feature=related

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miri_miri (Мария Табакова)

2009-01-23T10:32:07+02:00

Хубаво , хубаво , хубаво ! Привет !
manolov (Манол Манолов)

2009-01-15T18:11:14+02:00

Чудесен стих!Харесах!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-08-08T12:29:24+03:00

тъжно...бяло и красиво...
inakrein (Илияна Каракочева)

2008-08-07T16:25:26+03:00

Да, тъжна е, но самотата, както и снегопадът, имат край и после неизменно идва пролетта, пълна с усмивки и радост .
Поздрави и Южни усмивки от мен въпреки всичко!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-08-07T15:31:35+03:00

Тъжна бяла красота...

Снегопад

Свързани произведения

Comments

Random works