17.07.2013 г., 23:25 ч.

Снегът на спомена 

  Поезия
1999 0 46

            

                                                                                               "Снегът на спомена вали,

                                                                                                                                с дъха си стоплям твоите длани..."

                                                                                                    Ал. Михайлов/Г. Минчев                                                         

                   Снегът на спомена                                                                                              

 

 

Като стар, огромен котарак

зимата се просна върху стъпките след нас.

Побеля нощта и се втурна пак

през гората побелелият ти глас.

 

Заблестях и аз сега.

Така косите ми ще светят за години,

след като снегът на не една тъга

ще ги затрупа и ще си замине.

 

И пътеката затрупа я небето.

Изтръпнала реката влачи спомена за нея -

и ето там отново е врабчето,

решило върху моста да живее.

 

Скътала под себе си листата

запомнили дъха на крехкото ни лято,

разкрачена, разплете се гората      

и промуши с клони своя вятър.

 

А той, умирайки не престана да бучи,

сърдит и на последното врабче.

Само топлината в твоите очи

зимата от мен ще съблече.                               

© Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И към последните -
  • Какво си намерих... Много образно и красиво, хареса ми! Поздрав!
  • Ех, че хубаво си го написал oksimoron! Макар и леката тъга, долавям накрая оптимизъм! Поздравявам те с усмивка!
  • Всичко, написано преди мен, споделям! Хубаво е!
  • Неподражаем стил ...
  • "разкрачена, разплете се гората
    и промуши с клони своя вятър."

    не само това - цялото е много хубаво
    Поздрав!
  • Благодаря ви, приятели!
  • И аз се разхладих с гората, и потопих в топлината!
    Привет!
  • Ех, тази зима! Ама финалът е страхотен и побеждава снеговете й.
    Поздрави!
  • Какво му трябва на човек
    зимата от себе си да съблече?
    Едно сърце да бие чак до век,
    пред две очи в любов да се врече!

    Поздравявам те!
  • !
  • Присъединявам се към всички коментирали !!!

    "Заблестях и аз сега.
    Така косите ми ще светят за години,"
  • Към Окси- чакам!
  • Към Естрея - почти е готово. Само още няколко кръпки и утре ще ми се посмеете. Благодаря ти за вниманието към мен!
  • Окси, кога ще ни зарадваш с нещо ново? Омръзна ми да те проверявам постоянно...
  • Маги, Иван, Ели(voda), Ели(eliboto), Дарина, Сеси - благодаря!
  • Тъжно, но много красиво!
  • Въздействаща творба!
  • "разплете се гората" е уникален образ.
    Приветствам!
  • Красиви думи породени от красиви мисли! Поздравления!
  • и някак тъжно... и много красиво... просто прекрасно..
    поезията ти е като милувка за душата...
    поздрав за теб, от сърце..
  • Алина, Ирина, Мая, Роси - благодаря!
  • "Като стар, огромен котарак
    зимата се просна върху стъпките след нас.
    Побеля нощта и се втурна пак
    през гората побелелият ти глас."
    Образно и запомнящо се...
    Поздрави!
  • Окси, здравей! Грабна ме стиха, радвам се, че прочетох, че ти прочете... Хубаво лято!
  • Наистина прекрасно! Върховна наслада на сетивата. Преплел си думите майсторски. Поздрав!
  • „Само топлината в твоите очи...“
    Емоционално и образно!
    Поздравления!
  • Не Ани, не съм потънал в скръб, само мъничко летен вакуум, който ти успя да забележиш. Още веднъж ти благодаря за чудесните пожелания!
  • Светла, Елена, - радвам се, че сте тук!
    Ани, наистина си доловила нещо, което ме съпровожда в летните жеги. Зимите за мен винаги са били прекрасни(въпреки, че книгата "Зимата на нашето недоволство" ми е любима) и препълнени с много истина. Благодаря ти!
  • Топлината на очите....Поздрав!
  • Да не повтарям предно коментиралите.
    Поздрави и от мен,Чо!
  • Ивон, Ачо, Валка, Никола - радвам се, че ви е харесало!
  • Вярно!Много добре написано,Чой!Богата образност!Поздравление!
    Привет от мен!
  • Прекрасно!
  • Симфонийка си спретнал. Не ме учуди. Просто отново останах доволен и ти благодаря!
  • Образът на гората ще го запомня! Хареса ми, Чо!
  • Мина, Рада, Илко, Ели - благодаря ви, приятели!
  • Поздрав сърдечен, Чо!
  • Снегът на не една тъга,ще ги затрупа и ще си отиде...Красиво,а също и финала!
  • Прекрасно събличане!
    Поздравления!
  • Таня, Дани, Краси, Вальо, Естрея, Ина - благодаря!
  • Рисуваш в мислите ми Страхотно е!
  • Поздрав, Окси!
  • Композиция, картини в рими, страхотна финална строфа! Превъзходно, Чо!Поздрави!
  • Прочетох с удоволствие-интересна,запомняща се образност,красива словесност!
  • !!!
  • Струваше си чакането! Ако посъбереш малко краката на гората, ще е по-добре, ама... Шегувам се! Получило ти се е жестоко, типично в стил "а ла Канчен..." по-нататък не мога да го напиша Сега сериозно, само за последните два стиха заменям две мои цели стихотворения! Страхотно е!
Предложения
: ??:??