Снегът ще скрие стъпките ми бързо
СНЕГЪТ ЩЕ СКРИЕ СТЪПКИТЕ МИ БЪРЗО
Била съм тук, не искам да се връщам.
И да оставам смисъл не съзрях.
Мъгла обгръща тихата ми къща
и пътят е скован от студ и страх.
Защо ли всяка зима недолюбвам –
до днес причината не проумях?
Дали защото всичко в нея губех –
посоките ми верни чезнат в прах?
Брегът бе близо – можех да докосна
скали, нащърбени от морска сол.
Мираж е този непристъпен остров,
а Бог не беше сторил ни престол.
По-мъдър той от мене е навярно
и знае, че не сме един за друг –
разбрах от премълчаното стократно,
че дялана съм на погрешен струг.
И хиляди мотиви за раздяла
предлага тази тежка тишина,
прикътала сред пелерина бяла
сърцето на умиращия сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
