Снегът ще скрие стъпките ми бързо
СНЕГЪТ ЩЕ СКРИЕ СТЪПКИТЕ МИ БЪРЗО
Била съм тук, не искам да се връщам.
И да оставам смисъл не съзрях.
Мъгла обгръща тихата ми къща
и пътят е скован от студ и страх.
Защо ли всяка зима недолюбвам –
до днес причината не проумях?
Дали защото всичко в нея губех –
посоките ми верни чезнат в прах?
Брегът бе близо – можех да докосна
скали, нащърбени от морска сол.
Мираж е този непристъпен остров,
а Бог не беше сторил ни престол.
По-мъдър той от мене е навярно
и знае, че не сме един за друг –
разбрах от премълчаното стократно,
че дялана съм на погрешен струг.
И хиляди мотиви за раздяла
предлага тази тежка тишина,
прикътала сред пелерина бяла
сърцето на умиращия сняг.
© Валентина Йотова All rights reserved.
