Снежанка
535
0
0
Облечена в бяло. На главата си изваян
венец от пролетни, нежни цветя.
Да напомня на всички
за любовта.
Захвърлен воал край малка,
все още неизрасла елха,
която утре ще радва децата
в затоплена стая и скрита тъга.
Да бъда Снежанка в бяло наметало.
И при теб в снежната вечер да нашепвам,
колко празнично е всичко
и колко красива е тя!
Да бъда Снежанка вече не искам.
Да бъда с венец от пролетни, нежни цветя.
Да бъда жената, която обичаш -
виж, това би означавало всичко.
Ела при мен и виж, че тук е по-добре!
И казвам ти: Бъди щастлив!
И подарявам ти венец!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Георгиева Всички права запазени
