Вали. Навън е бяло, като истина
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания
пред пухкавата, снежна пелена –
с кристалното си, рехаво сияние
завива и мечти, и семена.
Навярно дреме някъде в снежинките
онази вечна памет на вода,
родила се на гении в картините,
на мъдреците в тихите слова. ...