Снежна забрава
Вали. Навън е бяло, като истина
и чисто, като призрачна роса.
Защо тъжим, какво и как сме искали,
безсмислица остава под снега.
Какво са спотаените желания
пред пухкавата, снежна пелена –
с кристалното си, рехаво сияние
завива и мечти, и семена.
Навярно дреме някъде в снежинките
онази вечна памет на вода,
родила се на гении в картините,
на мъдреците в тихите слова.
И сипят се магически послания,
дошли от непознати светове –
една-едничка буря разстояние
разделя чистота от грехове.
А бялото блести. До ослепяване.
Сребрее на балкана стар върхът,
прегръща студ покоя на дъбравите
и няма знак, и няма верен път.
Безследно чезнат тайни и различия,
изстива топлината на жаравата...
Навън вали – снегът ни прави ничии
и трупа хлад. Почти като забравата.
© Вики All rights reserved.
