6.12.2024 г., 11:53

Снежната кралица

548 1 0

Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.

Под белите могили на живота
замръзва плът на северна земя,
а ехото на режещ вятър
разнася песен на жена.

След нея Кай върви унесен,
пленен е той от дяволско стъкло.
Парчето, паднало в окото,
закрива земното добро.

И той не вижда повече цветята,
не вярва вече в пролетта,
забравя за животните в гората,
за своя дом и младостта.

И тича все напред след нея –
красив мираж от белота.
Но мокър в преспите затъва,
изтръпва даже от страха.

– Кралице снежна, пак вземи ме!
Ще бъда твой покорен роб.
С една целувка извиси ме,
и моята любов не ще намери гроб.

– Щом искаш мене, забрави за нея!
За вярата и смелостта.
В покоя мой със страх се влиза –
без воля, сила и душа.

На кладата от ледени висулки
хвърли наивно любовта –
тя грозна е и много топла,
отключва земните сърца.

А ние с теб сме съвършени –
безгрешни, силни и добри.
От земните си страсти ти пусни се
и Герда даже забрави.

– Коя е Герда? – смееше се Кая,
но бузите му бяха със сълзи.
Едно парченце в него беше живо

и още имаше мечти.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...