Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота
замръзва плът на северна земя,
а ехото на режещ вятър
разнася песен на жена.
След нея Кай върви унесен,
пленен е той от дяволско стъкло.
Парчето, паднало в окото,
закрива земното добро. ...