8.02.2013 г., 14:10

Снежно хорце

698 0 0

Прехвръкнаха снежинки лекокрили.

Премрежиха очите ни сънливи.

Заситниха те снежното хорце.

Погалиха ни с весели ръце.

 

От сутрешното снежно нашествие

получих импулс във душата.

С пухен юрган е завита,

земята ни, златна и свята.

 

Напролет в ручеи бистри,

снежна водица ще бликне.

И душите ни леки, пречистени

с  нови сили ще се усмихнат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...