Снежна нежност се разстила
в зимен, бял, непипан ден
и снежинки кротки, мили
стих събуждат съкровен.
Но отвътре лято зрее
и на ягода дъхти,
и в крайморската алея
пея с весели мечти.
Вън е зимно снежна сага,
вътре лято е в разгар,
в щастието смело лягам
снежно-лятна с лек загар.
© Милена Френкева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »
Благодаря, Вики