Снежна нежност се разстила
в зимен, бял, непипан ден
и снежинки кротки, мили
стих събуждат съкровен.
Но отвътре лято зрее
и на ягода дъхти,
и в крайморската алея
пея с весели мечти.
Вън е зимно снежна сага,
вътре лято е в разгар,
в щастието смело лягам
снежно-лятна с лек загар.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
