Снежна нежност се разстила
в зимен, бял, непипан ден
и снежинки кротки, мили
стих събуждат съкровен.
Но отвътре лято зрее
и на ягода дъхти,
и в крайморската алея
пея с весели мечти.
Вън е зимно снежна сага,
вътре лято е в разгар,
в щастието смело лягам
снежно-лятна с лек загар.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
