22.04.2016 г., 14:38

Снимка на баща ми

611 0 0

Снимка на баща ми

Аз гледам една снимка пожълтяла
и виждам как ме пълни със тъга.
Във нея просто времето е спряло
на татко ми аз срещам младостта.

 

Във нея той е младеж в униформа,
усмихнат бодро като ученик.
Човекът който с всичко се преборва,
един левент и днешен мъченик.

 

Очите му ме гледат закачливо,
доволни, че е негов този свят.
А днеска вече тъгата не се скрива...
Тъгува той, че вече не е млад!

 

От времето изглеждат уморени,
личи си той, че вече не е млад,
и пламъчетата са вече спрени,
различен е за него този свят!

 

От бръчките, прорязали лицето
и кожата нездрава между тях,
аз виждам друга личност,общо взето.
Баща си в него аз едва познах!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...