thedac (Димитър Драганов)
865 1128
9.09.2017 г., 1:09 ч.

Сноп Добрина 

  Поезия
318 1 5

Ударих съдбата с ръка по главата.
И паднах във блато. Защото съм смел.
Изгубих приятел. И станах мечтател.
Излъгах гадател. Погалих орел.

Животът е скучен. Останах без куче.
Говорих с Луната. Целунах звезда.
Версаче и Гучи са мода на всички.
,,Животът е мъка!’’, наум си крещя.

Мастило и думи. Копнежи изливам.
Хвърчило от рими. Корава ръка.
Бесило си имам. И ударна сила.
Небето е синьо. Летя без крила.

Зората ме чака. Ухае на свежо.
Копнежи ме викат. ,,Ела на мига!’’
Оплитам се в мрежи. Съдбата ме реже.
Изчезвам в чертежи... И сноп Добрина.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Много оплетени чувства, Митко! И аз съм се чувствала така. И аз съм загубила кученце, котенце ( няколко), любим човек и съм се чувствала като в бездна и че всичко е безсмислено и без значение, без любовта им.... Умирало е и нещо в мен, всеки път.... Душевни рани, за които се иска много време. Чудесно е!
  • Не изпускай снопа Добрина! Дръж здраво! Така ще можеш и за напред да удряш съдбта! Не рядко тя го заслужава!
  • Много смел стих
  • Браво, Митко! Комплименти, младо момче!
Предложения
: ??:??