Сноп Добрина
Ударих съдбата с ръка по главата.
И паднах във блато. Защото съм смел.
Изгубих приятел. И станах мечтател.
Излъгах гадател. Погалих орел.
Животът е скучен. Останах без куче.
Говорих с Луната. Целунах звезда.
Версаче и Гучи са мода на всички.
,,Животът е мъка!’’, наум си крещя.
Мастило и думи. Копнежи изливам.
Хвърчило от рими. Корава ръка.
Бесило си имам. И ударна сила.
Небето е синьо. Летя без крила.
Зората ме чака. Ухае на свежо.
Копнежи ме викат. ,,Ела на мига!’’
Оплитам се в мрежи. Съдбата ме реже.
Изчезвам в чертежи... И сноп Добрина.
© Димитър Драганов All rights reserved.
