Снощи танцувах за теб...
| Ранената душа | |
| лекува се със танц. | |
| Така изтръсква се | |
| страстта | |
| и тялото на ритмите | |
| се подчинява. | |
| И вие се като змия, | |
| и омагьосва до забрава | |
| очите чужди, | |
| зейнали уста… | |
| Ранената душа | |
| лудува , | |
| с усмивка покосява | |
| ти сърцето. | |
| До нея си, | |
| аз виждам ù лицето. | |
| Нещастието там | |
| зимува. | |
| За теб е този танц | |
| и... нищо лично. | |
| Когато любовта си тръгва... | |
| държи се неприлично. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
