Ранената душа | |
лекува се със танц. | |
Така изтръсква се | |
страстта | |
и тялото на ритмите | |
се подчинява. | |
И вие се като змия, | |
и омагьосва до забрава | |
очите чужди, | |
зейнали уста… | |
Ранената душа | |
лудува , | |
с усмивка покосява | |
ти сърцето. | |
До нея си, | |
аз виждам ù лицето. | |
Нещастието там | |
зимува. | |
За теб е този танц | |
и... нищо лично. | |
Когато любовта си тръгва... | |
държи се неприлично. | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.