| Ранената душа | |
| лекува се със танц. | |
| Така изтръсква се | |
| страстта | |
| и тялото на ритмите | |
| се подчинява. | |
| И вие се като змия, | |
| и омагьосва до забрава | |
| очите чужди, | |
| зейнали уста… | |
| Ранената душа | |
| лудува , | |
| с усмивка покосява | |
| ти сърцето. | |
| До нея си, | |
| аз виждам ù лицето. | |
| Нещастието там | |
| зимува. | |
| За теб е този танц | |
| и... нищо лично. | |
| Когато любовта си тръгва... | |
| държи се неприлично. | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
