iren5 (Ирен)
1110 6267
25.01.2017 г., 14:02 ч.

Сняг 

  Поезия » Пейзажна
636 0 9

Превъзходен, пухкав бял

сняг нощес е навалял.

Заскрежено е прозорчето,

всичко бяло стана в дворчето.

 

Танцуват  весели снежинки,

трупат преспи на купчинки.

А снегът  рисува  акварели –

нежни, заскрежени и бледи.

 

Смееш ли навън да се покажеш,

да погледаш зимните пейзажи?

Да полегнеш върху пелената нежна.

С тяло да изваеш ангелчето снежно.

 

Вятър мисли черни да прогони.

Да размекне  със Любов на сърцето бронята.

И мечта да пуснеш – „ Както сивото снегът замита,

тъй да бъде чисто и на хората в душите.“

 

После позамръзнал  вкъщи се прибираш.

Приятелите свои у дома събираш.

Кой твърди, че Зимата замръзва Любовта?

Виж я край камината как се смее тя.

 

И поглеждам аз отново

през прозорчето,

с благодарност за снега, за Любовта

И за красотата в дворчето!

© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??