Jan 25, 2017, 2:02 PM

Сняг 

  Poetry » Landscape
557 0 10

Превъзходен, пухкав бял

сняг нощес е навалял.

Заскрежено е прозорчето,

всичко бяло стана в дворчето.

 

Танцуват  весели снежинки,

трупат преспи на купчинки.

А снегът  рисува  акварели –

нежни, заскрежени и бледи.

 

Смееш ли навън да се покажеш,

да погледаш зимните пейзажи?

Да полегнеш върху пелената нежна.

С тяло да изваеш ангелчето снежно.

 

Вятър мисли черни да прогони.

Да размекне  със Любов на сърцето бронята.

И мечта да пуснеш – „ Както сивото снегът замита,

тъй да бъде чисто и на хората в душите.“

 

После позамръзнал  вкъщи се прибираш.

Приятелите свои у дома събираш.

Кой твърди, че Зимата замръзва Любовта?

Виж я край камината как се смее тя.

 

И поглеждам аз отново

през прозорчето,

с благодарност за снега, за Любовта

И за красотата в дворчето!

© Ирен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А на мен от твоето присъствие на страничката ми.
  • Топло,нежно ми стана на душата от твоят стих Ирен!
  • Благодаря, Веси!
  • Ех, че красиво! Много ми хареса! Поздрави!
  • Топло, жизнено, красиво, истинско... Харесах.
  • Красива зимна усмивка! Браво, Иренка!
  • Благодаря, че прочетохте. За изказаното мнение също.
  • Харесах! През прозорчето се вижда само белота и чистота, просто приказка! Харесах!
  • "И поглеждам аз отново

    през прозорчето,

    с благодарност за снега, за Любовта

    И за красотата в дворчето!"
    Красива, зимна поетична картина! Поздравления!
Random works
: ??:??