Сняг
Превъзходен, пухкав бял
сняг нощес е навалял.
Заскрежено е прозорчето,
всичко бяло стана в дворчето.
Танцуват весели снежинки,
трупат преспи на купчинки.
А снегът рисува акварели –
нежни, заскрежени и бледи.
Смееш ли навън да се покажеш,
да погледаш зимните пейзажи?
Да полегнеш върху пелената нежна.
С тяло да изваеш ангелчето снежно.
Вятър мисли черни да прогони.
Да размекне със Любов на сърцето бронята.
И мечта да пуснеш – „ Както сивото снегът замита,
тъй да бъде чисто и на хората в душите.“
После позамръзнал вкъщи се прибираш.
Приятелите свои у дома събираш.
Кой твърди, че Зимата замръзва Любовта?
Виж я край камината как се смее тя.
И поглеждам аз отново
през прозорчето,
с благодарност за снега, за Любовта
И за красотата в дворчето!
© Ирен All rights reserved.
