Сняг тихо пада
1.5K
0
0
СНЯГ ТИХО ПАДА
Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...
Целувки, пиещи радостта
на тапло докосване небесно, -
невинност, божествена чистота,
в танц от вятъра понесени...
Непрозирна е нишката на страстта.
В нежността й умират дихания.
Раждат се мигове от вечността -
капчици сълзи – морски създания...
Очи се взират в мечтани брегове,
но пелената дивно-бяла ги закрива.
Чайките се лутат, търсят духове.
Вълните само знаят, на къде отиват...
10 01 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
