Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...
Целувки, пиещи радостта
на тапло докосване небесно, -
невинност, божествена чистота,
в танц от вятъра понесени...
Непрозирна е нишката на страстта.
В нежността й умират дихания.
Раждат се мигове от вечността -
капчици сълзи – морски създания...
Очи се взират в мечтани брегове,
но пелената дивно-бяла ги закрива.
Чайките се лутат, търсят духове.
Вълните само знаят, на къде отиват...
10 01 2019
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados