Jan 11, 2020, 12:11 AM

Сняг тихо пада 

  Poetry
1141 0 0

СНЯГ ТИХО ПАДА

 

Прегърнаха се море и небе.
Снежни клиле - нежно бели.
Прилепили сърце до сърце -
любов, непознаваща предели...

 

Целувки, пиещи радостта
на тапло докосване небесно, -
невинност, божествена чистота,
в танц от вятъра понесени...

 

Непрозирна е нишката на страстта.
В нежността й умират дихания.
Раждат се мигове от вечността -
капчици сълзи – морски създания...

 

Очи се взират в мечтани брегове,
но пелената дивно-бяла ги закрива.
Чайките се лутат, търсят духове.
Вълните само знаят, на къде отиват...

 

10 01 2019
 

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??