25.10.2011 г., 16:27

Софийските кестени

1K 0 2

 

 

 

СОФИЙСКИТЕ КЕСТЕНИ

Полека се стопява съботният октомврийски ден 
след кратко слънце, грейнало за час, за два...
Подухва хладен вятър, зашумоляват 

есенно оранжевите дървеса. 

Откъсват се от клоните им,

загърнати в бодливата си дреха -

танцуват вечните софийски кестени...
Посреща ги с целувка уморената земя. 
А те - същински палавници - се търкулват 
и усмивка в шоколадово проблясва...
Потъват после в мокрите листа.

23.10.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...