10.08.2012 г., 18:40 ч.

Сол 

  Поезия
566 0 7
СОЛ
Всеки има различна съдба под небето –
този тук е далечна вселена незнайна,
лунен прах по ревера му приказно свети
и звезди му нашепват космически тайни.
Оня там е дърво, сред пръстта вкоренено –
сладък плод сред листата му зрее наесен,
и душата му щедра изгрява в зелено,
и не млъква сред клоните птичата песен.
Има други, белязани с циганска орис –
вечни скитници бедни, за пътя венчани;
има вълчи души, има всякакви хора – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??