10.08.2012 г., 18:40

Сол

644 0 7

СОЛ

 

 

Всеки има различна съдба под небето –

този тук е далечна вселена незнайна,

лунен прах по ревера му приказно свети

и звезди му нашепват космически тайни.

 

Оня там е дърво, сред пръстта вкоренено –

сладък плод сред листата му зрее наесен,

и душата му щедра изгрява в зелено,

и не млъква сред клоните птичата песен.

 

Има други, белязани с циганска орис –

вечни скитници бедни, за пътя венчани;

има вълчи души, има всякакви хора –

хора-шепот на ручей и хора-камбана...

 

Аз съм просто море.

През душата ми стене

незамлъкващ прибой и разбива скалите.

Даже аз не познавам дълбините у мене,

даже аз се боя от рева на вълните.

 

Аз съм само море – неизбродна стихия

с редки тихи атоли и топли течения,

древни кораби долу на дъното гният

и се вият над тях водорасли зелени.

 

Спят удавници в тинята нейде дълбоко,

бели айсберги плуват далече-далече;

аз съм само море – аз съм просто посока,

просто прилив и отлив – безкраен и вечен.

 

В мен Салакия* своята люлка люлее,

в мен Винилия* плакне коси до насита,

чакат кораби бели до слънчеви кейове

и над сините гребени чайките скитат.

 

Аз съм само море...

Но различни морета

под небесния купол вълните си пенят

и различни слънца над вълните им светят.

 

Аз не зная какво е морето у мене!

 

Има Мъртви морета и светли пространства,

сред които животът от сила прелива;

по морето у мене стихиите странстват,

а водата е гъста и странно горчива.

 

Аз съм само море. Но когато вълната

върху камъка плисне зелената влага,

от солта побелява гръдта на скалата,

а солта е горчива, и рибите бягат.

 

Странна участ е тази – вода до насита,

а те мъчи жестока изгаряща жажда.

От солта побеляват не само скалите

– тази сол е горчива, тя всичко разяжда.

 

Има хора – звезди, има хора – дървета,

аз съм просто море – пеня гребени сиви,

но остава по двете ми шепи да свети

само сол, само сол

                         и надежда горчива...

 

__________________

 

* Салакия – в римската митология – богиня на морската вода и

откритото море, съпруга на Нептун, майка на Тритон;

* Винилия – божество на вълните на прибоя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не море,а морско съкровище...
  • Поздравления за мъдростта и от мен!
  • Супер асоциация с морето. Аз съм по впечатлена от листата на дървото и от самото дърво, вероятно защото съм близо до тях ( може би съм дърво? ). Но водната ти стихия не отстъпва по нищо в този стих ( и въобще). Хубава философия.
  • Замислям се от кой тип хора съм. Не знам. Но със сигурност само ти си морето тук. Отново ти благодаря за хубавото преживяване, поете!
  • Не е малко да си море, независимо какво точно.
    Мисля, че съдбата е щедра към теб, Поете!
    Поздрав за стиха–самооценка!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....