6.02.2010 г., 0:17

Солен махмурлук

1.1K 0 12

Солен махмурлук

 

Лежа на плажа с тежък махмурлук-

с крака поцапвам във водата,

че кой ли ме докара тук …

къде ми е главата … ?!

 

Небрежно бутам риза в панталона,

изправям се, отварям си очите-

в мъгла прозирам небосклона:

-Въртят ли се звездите ?

 

Вълна с горяща перушина

изкукурига към небето.

Лисица лунна по звездите мина

и плъзна се по мидите в морето.

 

Опулих се и се прекръстих:

-Нима с природата говоря ?!

Главата си с досада тръснах-

досетих се, че е умора.

 

Във мозъка ми чанове звънят-

разпръсват гънките като овчици,

а те във тъмното се врат

и плахо мигат със очички.

 

Вълци гладни вият към небето-

луната пълна ще се пръсне.

Главата бясно бие дайрето.

Защо не вземе да се съмне ?

 

Невроните ми като нестинарки

подхващат ритуален танц,

но въглените май са жарки

и се превръща в див романс.

 

Да имаше два- три аспирина

в душата ми да влеят тишина,

да потушат адреналина-

цунами идва, не вълна.

 

Разбива се в челото ми със трясък,

а аз навеждам се очите да си взема

и чувам силен хищен крясък

от лешоядите над мене.

 

О Боже ! Не са лешояди.

Това са чайки, сбърках езерото.

Ще трябва лебедово да намеря-

в главата ми звучи Чайковски.

 

Перчема ми направо полудял е,

а диригента сякаш е във мен.

В колата качвам се и я запалвам

и болка свива голия корем.

 

Пред мен на кея катаджия гледа.

Размахва палка във ръка.

Аз плахо викам му: - Здравей колега!

-дискретно кимайки с глава.

 

А той критично ме поглежда.

Нарежда ми със глас студен:

- Излез. Навънка ме извежда

и се нахвърля върху мен:

 

Защо дошли сте на море…

за да шофирате пияни ?

Не спите ли във вашите домове…

защо не слагате колани ?

 

Дрънчат ми белезници пред очите,

гърбът ми приливно се поти.

Странично люшват ме вълните

и още миг ще ме закотви.

 

Всевишни ! Аз съм уморен,

преследва ме сънливост.

Махни го с мълния от мен,

въздай му справедливост.

 

Събуждам се във Ме Ве Рето,

пред мен … решетка има.

Романтика ли ?! И морето …

Аз искам, да е зима !!!     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за разбирането Весела, но гънките ми още примигват и не искат да повярват, че моите страдания ви забавляват...... хлъц ...
    Галена, за мен е удоволствие и необходимост да гастролирам на най- престижните душевни сцени и арени (когато се правя на клоун)! Благодаря ТИ и в бъдеще ще разчитам на твоето гостоприемство!!!
  • Махмурлукът е много деликатно състояние в живота на човека и в такива моменти той, човекът, само си търси място къде да скимти, без да го види и знае никой, а ти печелиш възхищението ми с това, че не само се връщаш към този спомен, но и какви стихове си нанизал!
    Всевишни ! Аз съм уморен,
    преследва ме сънливост.
    Махни го с мълния от мен,
    въздай му справедливост.

    Благодаря за поетичния спектакъл!

  • И през лятото се случва! Романтиката, с адреналина, де!
  • Наталия, само на теб ще кажа! Всичко завърши благополучно. Катаджийте също са хора, част от хранителната верига (така де и те деца хранят, а пък жените им едни... направо да ги ожалиш)! Хайде чао, че много се раздрънках!!!
  • охо..много тъжен финал)))) , за такова свежо стихотворение...поздрав

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...