6.02.2010 г., 0:17

Солен махмурлук

1.1K 0 12

Солен махмурлук

 

Лежа на плажа с тежък махмурлук-

с крака поцапвам във водата,

че кой ли ме докара тук …

къде ми е главата … ?!

 

Небрежно бутам риза в панталона,

изправям се, отварям си очите-

в мъгла прозирам небосклона:

-Въртят ли се звездите ?

 

Вълна с горяща перушина

изкукурига към небето.

Лисица лунна по звездите мина

и плъзна се по мидите в морето.

 

Опулих се и се прекръстих:

-Нима с природата говоря ?!

Главата си с досада тръснах-

досетих се, че е умора.

 

Във мозъка ми чанове звънят-

разпръсват гънките като овчици,

а те във тъмното се врат

и плахо мигат със очички.

 

Вълци гладни вият към небето-

луната пълна ще се пръсне.

Главата бясно бие дайрето.

Защо не вземе да се съмне ?

 

Невроните ми като нестинарки

подхващат ритуален танц,

но въглените май са жарки

и се превръща в див романс.

 

Да имаше два- три аспирина

в душата ми да влеят тишина,

да потушат адреналина-

цунами идва, не вълна.

 

Разбива се в челото ми със трясък,

а аз навеждам се очите да си взема

и чувам силен хищен крясък

от лешоядите над мене.

 

О Боже ! Не са лешояди.

Това са чайки, сбърках езерото.

Ще трябва лебедово да намеря-

в главата ми звучи Чайковски.

 

Перчема ми направо полудял е,

а диригента сякаш е във мен.

В колата качвам се и я запалвам

и болка свива голия корем.

 

Пред мен на кея катаджия гледа.

Размахва палка във ръка.

Аз плахо викам му: - Здравей колега!

-дискретно кимайки с глава.

 

А той критично ме поглежда.

Нарежда ми със глас студен:

- Излез. Навънка ме извежда

и се нахвърля върху мен:

 

Защо дошли сте на море…

за да шофирате пияни ?

Не спите ли във вашите домове…

защо не слагате колани ?

 

Дрънчат ми белезници пред очите,

гърбът ми приливно се поти.

Странично люшват ме вълните

и още миг ще ме закотви.

 

Всевишни ! Аз съм уморен,

преследва ме сънливост.

Махни го с мълния от мен,

въздай му справедливост.

 

Събуждам се във Ме Ве Рето,

пред мен … решетка има.

Романтика ли ?! И морето …

Аз искам, да е зима !!!     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за разбирането Весела, но гънките ми още примигват и не искат да повярват, че моите страдания ви забавляват...... хлъц ...
    Галена, за мен е удоволствие и необходимост да гастролирам на най- престижните душевни сцени и арени (когато се правя на клоун)! Благодаря ТИ и в бъдеще ще разчитам на твоето гостоприемство!!!
  • Махмурлукът е много деликатно състояние в живота на човека и в такива моменти той, човекът, само си търси място къде да скимти, без да го види и знае никой, а ти печелиш възхищението ми с това, че не само се връщаш към този спомен, но и какви стихове си нанизал!
    Всевишни ! Аз съм уморен,
    преследва ме сънливост.
    Махни го с мълния от мен,
    въздай му справедливост.

    Благодаря за поетичния спектакъл!

  • И през лятото се случва! Романтиката, с адреналина, де!
  • Наталия, само на теб ще кажа! Всичко завърши благополучно. Катаджийте също са хора, част от хранителната верига (така де и те деца хранят, а пък жените им едни... направо да ги ожалиш)! Хайде чао, че много се раздрънках!!!
  • охо..много тъжен финал)))) , за такова свежо стихотворение...поздрав

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...