Солен махмурлук
Солен махмурлук
Лежа на плажа с тежък махмурлук-
с крака поцапвам във водата,
че кой ли ме докара тук …
къде ми е главата … ?!
Небрежно бутам риза в панталона,
изправям се, отварям си очите-
в мъгла прозирам небосклона:
-Въртят ли се звездите ?
Вълна с горяща перушина
изкукурига към небето.
Лисица лунна по звездите мина
и плъзна се по мидите в морето.
Опулих се и се прекръстих:
-Нима с природата говоря ?!
Главата си с досада тръснах-
досетих се, че е умора.
Във мозъка ми чанове звънят-
разпръсват гънките като овчици,
а те във тъмното се врат
и плахо мигат със очички.
Вълци гладни вият към небето-
луната пълна ще се пръсне.
Главата бясно бие дайрето.
Защо не вземе да се съмне ?
Невроните ми като нестинарки
подхващат ритуален танц,
но въглените май са жарки
и се превръща в див романс.
Да имаше два- три аспирина
в душата ми да влеят тишина,
да потушат адреналина-
цунами идва, не вълна.
Разбива се в челото ми със трясък,
а аз навеждам се очите да си взема
и чувам силен хищен крясък
от лешоядите над мене.
О Боже ! Не са лешояди.
Това са чайки, сбърках езерото.
Ще трябва лебедово да намеря-
в главата ми звучи Чайковски.
Перчема ми направо полудял е,
а диригента сякаш е във мен.
В колата качвам се и я запалвам
и болка свива голия корем.
Пред мен на кея катаджия гледа.
Размахва палка във ръка.
Аз плахо викам му: - Здравей колега!
-дискретно кимайки с глава.
А той критично ме поглежда.
Нарежда ми със глас студен:
- Излез. Навънка ме извежда
и се нахвърля върху мен:
Защо дошли сте на море…
за да шофирате пияни ?
Не спите ли във вашите домове…
защо не слагате колани ?
Дрънчат ми белезници пред очите,
гърбът ми приливно се поти.
Странично люшват ме вълните
и още миг ще ме закотви.
Всевишни ! Аз съм уморен,
преследва ме сънливост.
Махни го с мълния от мен,
въздай му справедливост.
Събуждам се във Ме Ве Рето,
пред мен … решетка има.
Романтика ли ?! И морето …
Аз искам, да е зима !!!
© Борис Борисов All rights reserved.
