22.05.2010 г., 19:41

Solo Por Una Vez.

681 0 0

Лутане сред облаци сиви,
кръговрат от спомени безкрайно диви.
Неизпълнени мечти,
разбити съдби,
но това само любов в човека сади.


Сляп човек самотно стои,
духът му високо в небето лети.
Скрити копнежи, скрити сълзи,
все някога във всеки човек порой вали.


Страстта тъй силна лесно се гаси,
когато закопаваш някой в мрежи от лъжи.
От чашата с уиски болката не умира,
цигарения дим истината не скрива.


Затворените очи виждат по-ясно,
рисувайки картини, преминаващи бясно.
Ръката през косата не крие отчаянието,
луди мисли бушуват в съзнанието.


Тих стои и телефона,
притиснат от на тъмнината синхрона.
Устните тихо име шептят,
стонове тихи във въздуха трептят.


Очите останали са празни,
от незададени въпроси, но толкова важни.
Звездите говорят, но мракът мълчи.
Луната тъжно гледа за първите утринни лъчи,
че ù липсва Слънцето, по отражението личи.


Настъпва светлина, вън птичката лети.
Вдигаш глава, отваряш кристалните очи.


В тях си само и единствено ти.
Тежкият грим не крие тъгата.
Усмивката на мим не скрива реката.


Поток от въпроси, с незнаен адрес.
Беден човек гледаш да проси,
отговори "solo por una vez".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...