Лятото пак си тръгва голо и босо,
ухае на чернозем и сено,
в осиротялата тишина на октомври
само рижата циганка-Есен намига.
Ех, погадай, погадай ми на листопад,
натрупан в градината моя,
танцувай край жертвения ми огън -
плащам с последното злато в душата.
Всичко се сбъдва в края на лятото,
когато по цигански бродят мечти.
Ако на мене, скъпи, не вярваш –
вярвай на предсказанията на Есента. ...