Солта - нея водата ще я отмие...
Щипе ми на очите, майко,
сол се лее от солниците им...
Стои ми нещо на гърлото, майко,
мира ми не дава да дишам,
сякаш камък - на вода препречва пътя...
Хапе ме нещо отляво, майко,
яде ми душицата,
сякаш вълк агне убива...
Не мога да стъпвам, майко,
че по земята някой игли е разпръснал,
та слънцето се крие зад облаците, уплашено...
- Водата, дъще, минава и през камъка,
а слънцето от нищо се не плаши!
Тоз морен камък, дъще, сама го отмести,
та да мине водата ти
и тез игли ледни, дъще, сама ги обери,
та да се огледа слънцето във тебе
и да те стопли в скута си!
А солта...
Нея водата ще я отмие!
сол се лее от солниците им...
Стои ми нещо на гърлото, майко,
мира ми не дава да дишам,
сякаш камък - на вода препречва пътя...
Хапе ме нещо отляво, майко,
яде ми душицата,
сякаш вълк агне убива...
Не мога да стъпвам, майко,
че по земята някой игли е разпръснал,
та слънцето се крие зад облаците, уплашено...
- Водата, дъще, минава и през камъка,
а слънцето от нищо се не плаши!
Тоз морен камък, дъще, сама го отмести,
та да мине водата ти
и тез игли ледни, дъще, сама ги обери,
та да се огледа слънцето във тебе
и да те стопли в скута си!
А солта...
Нея водата ще я отмие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
