radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
13.11.2009 г., 12:34 ч.

Соната в ми бемол 

  Поезия
754 0 18

      

 

  „Някъде навън скимти куче”

                 Ваня Клечерова

 

Един паяк мълчи в ъгъла.

Инфаркт или вятър в комина?

Може би куче осъмнало

ще мине, ще мине, ще мине.

Може би да, може би – никога.

Може би, може би, може би...

Така е сега и завинаги;

това са последни възможности.

Акорд от нощта на инфарктите.

Глутници – зъзнещо виещи.

Тъга от смълчани семафори.

Тихо е, тихо е, тихо е.

Сънувам безлунна соната.

Тактувам. Тактувам. Тактувам.

Миокардно кънти тишината

в кънтяща безлунност на глухите.

Соната от падащи феникси

мълчи галактично сред бездните;

една звезда, бяла и пееща,

надникна за миг и изчезна.

Паяк един – горе в ъгъла.

Болка една – горе в ляво.

Скимтящото куче премръзнало

минава, минава, минава...

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??