Соната в ми бемол
„Някъде навън скимти куче”
Ваня Клечерова
Един паяк мълчи в ъгъла.
Инфаркт или вятър в комина?
Може би куче осъмнало
ще мине, ще мине, ще мине.
Може би да, може би – никога.
Може би, може би, може би...
Така е сега и завинаги;
това са последни възможности.
Акорд от нощта на инфарктите.
Глутници – зъзнещо виещи.
Тъга от смълчани семафори.
Тихо е, тихо е, тихо е.
Сънувам безлунна соната.
Тактувам. Тактувам. Тактувам.
Миокардно кънти тишината
в кънтяща безлунност на глухите.
Соната от падащи феникси
мълчи галактично сред бездните;
една звезда, бяла и пееща,
надникна за миг и изчезна.
Паяк един – горе в ъгъла.
Болка една – горе в ляво.
Скимтящото куче премръзнало
минава, минава, минава...
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
