ЛуЛу
49 222
29.03.2018 г., 16:10 ч.

Сонет 

  Поезия » Любовна, Строги форми
1150 4 5

Трънливи клони с дребни плодове

душат ума ти в ревност и нерадост.

Във теб лудуват скрити бесове,

разкъсан мак е старата ти сладост.

Повиках те копнежно – с топъл зов.

Но в юлска нощ без думи си заминах.

Нима не си разбрал? Не е любов!

В безплодните мечтания... изстинах.

След теб обикнах ангел, тъй разбрах –

лъжа била е моята представа.

Горях, безпътно тичах, и избрах

да грея в хрисим свят, не сред жарава.

 

Щастлива съм – далеч от твоя мраз.

Забравих те. За теб не страдам аз.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??