Сонет
Трънливи клони с дребни плодове
душат ума ти в ревност и нерадост.
Във теб лудуват скрити бесове,
разкъсан мак е старата ти сладост.
Повиках те копнежно – с топъл зов.
Но в юлска нощ без думи си заминах.
Нима не си разбрал? Не е любов!
В безплодните мечтания... изстинах.
След теб обикнах ангел, тъй разбрах –
лъжа била е моята представа.
Горях, безпътно тичах, и избрах
да грея в хрисим свят, не сред жарава.
Щастлива съм – далеч от твоя мраз.
Забравих те. За теб не страдам аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
