Сонет на жената
В трапчинка до твоите устни
се е скрила твойта свенливост
и как ярко блещука в очите
с искрата на детската живост.
О, как пламва по твоите бузи,
тъй нежно подобно сърните
и в усмивката твоя кат муза,
будеща нощем звездите.
В твоя ирис се ражда Венера,
а Марс цъфти по твойте уста
и Млечен път по теб се разлива,
с усмивка на цели слънца.
Сред блясък лунен родена
жена не, а цяла вселена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
