Aug 25, 2018, 10:10 PM

Сонет на жената 

  Poetry » Love
479 0 3

В трапчинка до твоите устни

се е скрила твойта свенливост

и как ярко блещука в очите

с искрата на детската живост.

О, как пламва по твоите бузи,

тъй нежно подобно сърните

и в усмивката твоя кат муза,

будеща нощем звездите.

В твоя ирис се ражда Венера,

а Марс цъфти по твойте уста

и Млечен път по теб се разлива,

с усмивка на цели слънца.

 

Сред блясък лунен родена

жена не, а цяла вселена!

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??