Сонет за Скитника
Бях в рая, горе в небесата,
където небето е вечно синьо
и облаците меки кат коприна,
но дори сред красивите поля,
изпълнени с жълти цветя,
не намерих покой и радост.
Слязох долу в адските дълбини,
където небето е забравено
и виждаш само огън и скали.
В това царство на вечната болка
не открих ни покой, ни утеха.
Посетих земята на хората,
където Ада и Рая се събират,
където има и щастие, и болка.
Но дори тук, сред красивите земи
не открих търсеното от мен,
видях морета, планини, велики градове.
Видях епохи да идват и да си отиват,
но пак се чувствам като странник,
скитник без посока и цел
и когато бях на прага на отчаянието,
видях светлината в сърцето ти.
Усмивката ти ме накара да забравя всичко.
Най-накрая душата ми откри покой!
И тогава едва разбрах, че всичко,
за което мечтаех и търсех,
е твоята усмивка и две сини очи.
Ако може да съм скитник, самотен, отчужден,
но открих своя дом при теб, любов моя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
