31.01.2013 г., 9:23

Сонет за завистта

767 0 0

                        СОНЕТ ЗА ЗАВИСТТА

 

 

За сладостта на твоите интриги

се гмуркаш, като медена муха.

След туй медът така изригва,

че балсамира нечия душа.

 

Ти, незаслужено се възгордяваш.

Без плевник си, а пазиш жито.

Работиш неуморно с плява,

но искаш житената пита.

 

Не се опитвай да хитруваш!

Награда ще получиш ти за завист.

Не знаеш кой със теб ловува.

Разлистваш се. Дърветата умират прави.

 

Сърцето почести и санове сънува.

           В безчестната борба се позабрави.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...