Сонет за завистта

                        СОНЕТ ЗА ЗАВИСТТА

За сладостта на твоите интриги

се гмуркаш, като медена муха.

След туй медът така изригва,

че балсамира нечия душа.

Ти, незаслужено се възгордяваш.

Без плевник си, а пазиш жито.

Работиш неуморно с плява,

но искаш житената пита.

Не се опитвай да хитруваш!

Награда ще получиш ти за завист.

Не знаеш кой със теб ловува.

Разлистваш се. Дърветата умират прави.

Сърцето почести и санове сънува.

           В безчестната борба се позабрави.